Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив на блогът - www.atillamustafa.blogspot.com „Бягай от успеха. Пий отрова и плюй вода. Атакувай всеки, който те възхвалява. Дай назаем парите си на онзи, който е в беда. Спри да търсиш сигурност, и започни да живееш опасно… За да промениш нещата, опитай се да бъдеш луд.“
Автор: atila Категория: Политика
Прочетен: 484962 Постинги: 820 Коментари: 2122
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
КОГАТО НЯКОЙ МИ КАЖЕ.....

Виж какви са мюсюлманите, виж какво казват в новините...

Хора разума е за използване! а не за фукня. Мюсюлмани-терористи, кои всъщност са техните врагове-властите нали!?

Те обявяват война с/у тях нали?...

Мюсюлманите искали да свалят демокрацията, комунизма, определена диктатура, партия власт... взривяват невинни хора, и как според вас, според този начин, ще усъществят плана си?

Как след толкова много атентати които приписват на мюсюлманите, не гръмнаха Белия дом. Не взривиха парламент, централен офис.... и т.н, а все УЖ невинни хора налитат за да убиват. Ами нали от там се ръководят идеите които исляма не иска, а те ги подминават, и убиват все невинни хора. Това в крайна сметка не ви ли притеснява?...

Събраха ли се мюсюлмани? за да бият християни докато се молят в цървките си, както това вече го направи Волен Сидеров, и много други подобни изцепки като неговите в световен мащаб.

Знам че с това няма да спра тиранията, или пък че ще променя някое и друго разбиране, не живея с подобни самозаблуди.

Но се моля на Всевишният, колкото се може повече хора да разберем, че психопати се наслаждават на кръвопролития по-света, и това е заради ХОРСКАТА ГЛУПОСТ, ДЕТСКАТА НАИВНОСТ, НЕВЕЖЕСТВО..... ПРИСТРАСТИЯТА И ПРОСТОТИЯТА НА ХОРАТА ДА ВЯРВАТ НА ВСИЧКО КОЕТО ИМ КАЖАТ ПО МЕДИИТЕ...

До КОГА ЩЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ ЗА ДА НИ НАСЪСКВАТ КАТО БОЙНИ КУЧЕТА един с/у друг И ДА ЗАЛАГАТ. Нека да бъдем хора добри..... хора мислещи и знаещи преди действията им. И АКО ЧУЕТЕ НЕЩО ЛОШО ОТ ИЗБРОЕНИТЕ НЕЩА, ТО ЗНАЙТЕ ЧЕ ТОВА НЕ Е СЛУЧАЙНО!...
Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 4 Гласове: 2
Ще гласувам за тази партия, или пък за тази личност, която не само ми обещава, някакви неизпълними неща. А ми гарантира следното.

Че хладилникът ще ми е пълен постоянно, с пресни хранителни продукти.

Заплатата ми да ми стига за всички насъщни нужди, че и да остава за да мога да спестявам някой и друг лев, за да мога да изуча детето си един ден като порасне.

И тока да стой закотвен за постоянно на една и съща цена. А не да ми играе като музикална скала на стерео уредба, и аз да се чудя, как да свързвам едва двата края.

Когато това ми го изпълнят като условие, а не само празни обещания. Може и да си помисля да гласувам редовно на избори.

Но да ми се обещава. На маймуни да ми се правят предизборно. А след това да не ме помнят кой бех. Е! не, благодарим. Наслушали сме се на празни обещания.

Инак здраво герме, имам за тях... 
Категория: Политика
Прочетен: 163 Коментари: 1 Гласове: 4


Честит Курбан Байрям, на всички мюсюлмани по света! InshALLAH да са живи и здрави и отдадени на Всемилостивият Allah, както пратеника Ибрахим (а.с.)! Приятно изкарване на празника Амин!

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.10 11:01
Евреина не е равно на ционист. Както и обратното. Циониста не е равно на евреин

Не ги мразя евреите, защото са евреи по произход, колкото и да е несъвместимо определението им за етническа принадлежност евреин. 

Защото колкото и да се стремят разни ционистки ненормалници антисемити, да ме изкарат враг на самите обикновени евреи, стоели прекалено много дълго време облъчени, от вредните им пропаганди на ционистите, и тотално промили мозъците им. Че опитите им за обвинения срещу мен в антисемитизъм, не им се получават определено, и не им минават хитростите и номерата им пред мен.

Не ги мразя обикновените евреи. Но не го и обичам евреите-ционисти, своего рода, еврейските комунисти. (Защото комунизма, именно от ционистката доктрина произлиза като идеология на смърта, състезаващи се едни с други, колко повече хора ще убият на планетата земя, доказвайки че са най-смъртоносните доктрини в света, от хиляди години насам).

И евреите-ционисти, криещи се зад еврейският си произход, както нашите комунисти се крият най-редовно зад произходът си, и постоянно злоупотребяват с него, за пъклените си цели и дела. Но си остават ционистите, еврейските комунисти, и въпреки всичко ционисти, колкото и да се маскират. Ту като либерали. Ту като педали. Ту като патриоти, но винаги си остават едни и същи, пълни и деградирали, комунистическо-ционистки идиоти.

Та така са и ционистите.

Остават си ционисти, заради войнствеността им, и агресивният им, и провокативен характер, към всичко и всекиго, който не е от тяхната психиатрична диагноза.

Да бяха огън, но те и това не са. Най-много, шепа съчки да запалят, те друго и да искат, не могат да запалят и да направят, за много огромно, тяхно, горчиво съжаление.
Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 03.10 22:06


600 равини в България заради светеца Папо


Честито на другарите национал-комунисти. Реват срещу палестинците, вдигнали ръце от тези същите на снимката. А тукашните пишман патриоти се разтопяват от умиление, пред еврейско, ционистките убийства.

Но ето какво ги очаква и тях.

Израелски бизнесмени, изкупуват масово земята на BG. Тези нахълтват организирано като глутница. Закриляни от агенти на Мосад на чужда територия. Само остава да започнат да я колонизрат BG по палестински пример, под закрилата на IDF отнемайки им земята на същите другари национал-комунисти на сила, казвайки че им била принадлежала традиционно. И тогава много искам да видя и да чуя, другарите национал-комунисти, какво тогава ще приказват, и кой пак ще им е виновен за новата им клета съдба. 

Защото точно така е започнала окупацията на Палестина.

Първо с изкупуването на палестински земи на безценица. След това с нахлуването на равински групи, под формата на поклоници. 

След това на разни заселници подкарани като добитък, към обещаната им обетована земя.

След това отиват и ционистктие терористи, обявяват дадената територия че е определена държава, и да им е честито на другарите националисти, новото еврейско, ционистко, талмудско нашествие и робство.

Всеки сам си прави съдбата, за да му е такава каквато му е.

Ще ги нанижат на шишът си точно тези, и тогава тюрките и робството им, което постоянно го пропагандират другарите национал-комунисти, ще им се видят ангели, в сравнение с тези дяволи.
Категория: Политика
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.10 21:37
Едните са терористи, рекат ли да се защитят от убийствата на другите. А другите борци са ми били, понеже се били защитавали от непрестанните им нападения, който оказват постоянно.

Само за недоказани УЖ радикални изказвания, и осъдиха мюсюлманин в BG на ефективна присъда затвор.

А за такива направо ултра-радикални същества като това на снимката, въобще нищо не се казва за тях, и проповедите им на омраза, който проповеди ги изнасят на всеослушание по църквите си, и ги слушат малки и големи, не се вземат в предвид, че са заплаха за мира.



Но инак ако се снима някой имам или ходжа с пистолет, или пък недай се Боже с картечница, такъв шум ще се вдигне, че най-голямата заплаха ще стане на момента. Те са заплаха преголяма.

А тези не са ли заплаха?... Но според болните представи, не те не са заплаха, а само се били защитавали. И от кого се защитават, и те не могат да формулират, но се били пазели.

Когато мюсюлманин се защити, е терорист.

А такива като тези който ми се защитавали, борци ми били. И кой каза че християнството е било мирна религия.

С тези оръжия, който ги размахват разни попове показно, никак не ми изглеждат да са мирна религия, и да проповядват мир и любов, както се твърди.




Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 3 Гласове: -2


Свещената памет за град Хуза


Войната в Газа завърши, но приблизително 10-те хиляди жители на Хуза досега не могат да повярват в това. Звукът на самолетите, прелитащи близо, ги карат постоянно да мислят за смъртта.

Мухаммед Наджар, 23 годишен, стои около руините на своя дом и споделя: „Войната ще дойде отново. Ние знаем това. Нима не чувате жуженето на търтеите? За тях е малко. Че са разрушили наши домове и са ни оставили мъчителна памет. Те продължават да ни заплашват“.

Не само Мухаммед е обхванат от тази тревога. Тези дни това чувство споделят всички жители на Хуза, които са решили да се завърнат при руините на своите домове, оставяйки убежища при училищата на ООН.

Те разказват същите истории, които може да се чуят и в другите райони на Газа. Масови разрушения на домове от „израелските“ военни сили се превърна в най-тежкото предизвикателство за Хуза. Журналистите се опитват два пъти да посетят града по време на войната, но „израелската“ армия го обявява за военна зона и забрани да се приближават до него. Достъпът до града не свидетелства много добре за ситуацията вътре в него.

Стоейки около разбитата цистерна за вода, Рияд Наджар, 42 годишен, разказва: „Те използваха взривни вещества за събаряне на домовете. Намерихме динамит сред развалините“. Всеки тук знае детайли от случилото се, имената на загиналите, техните истории, техния живот. Това е свещена памет за нашия град“.

Махмуд Наджар продължава своя разказ: „Първият път, когато успяхме да влезем в Хуза след наземното нахлуване на „Израел“, намерихме пред входа деветгодишно момиченце инвалид в инвалидна количка, която бе застреляна. Нейното тяло вече се разлагаше, а недалеч от нея лежеше тялото на старик. Това са били членовете на семейство Абу Раджили. Вероятно, те са опитали да бягат. В разрушените домове намерихме телата на няколко бойци от Съпротивата. Когато се опитахме да изкараме останките изпод руините, ръцете или краката се откъсваха от телата“.

Разположен южно от Сектора Газа, и на север от Хан Юнис, градчето Хуза стана главна линия на конфронтацията по време на войната. Бакр Наджар, 26 годишен, споделя: „Военните ни заповядаха да напуснем, ние бягахме под дъжд от бомби и ракети, те откриха огън по нас. Моят чичо и сестра ми загинаха пред очите ми. Не можехме да се върнем назад, наложи ни се да оставим телата на загиналите. Бягахме само напред“.

Международната правозащитна организация „Human Rights Watch“ съобщи на 4 август, че е „разследвала редица инциденти на 23-24 юли, за които местните жители са разказали, че „израелските“ военни са стреляли по бягащите от Хуза хора, въпреки, че това са били цивилни лица, и не е имало никакви военни стълкновения „.

Фудда Наджар, 63 годишна, готви храна на малка печка в палатката, която нейните синове са направили от одеяла около нейния разрушен дом. Тя също е загубила свой син. „Той бе боец от Съпротивата. Аз вярвам, че той е в небесата. Той стана мъченик на 24 юли 2014 г. изпитвам тъга по него, това бе негов избор, и той получи моята благословия“, – разказва майката.

Алаа Наджар, 20 годишен, ни заведе до дома на Махмуд. На разсъмване, на 25 юли, повече от 80 човека са се скрили в това здание, когато „Израел“ е атакувал дома.

Алаа, който се е намирал там, разказва: „Отначало здание бе обстрелвано от артилерия, след това бе изстреляна срещу него ракета, след това F-16 хвърли върху него бомби. Жените и децата плачеха. Много бяха ранени. Двама старци бяха убити – Камил Наджар и Салим Кудеи“.

Сузан Наджар, 37 годишна, разказва: „Моят съпруг бе ранен по време на обстрела. Нашият шестгодишен син бе толкова изплашен, че ние го понесохме на ръце. „Израелски“ куршум отнесе главата на детето, направо пред очите ни. Наложи се да оставим тялото на сина ни. Аз знам, че ако не бяхме отишли по-нататък, останалите ни четири деца също така щяха да бъдат убити“.

Сузан ни показа мястото, където са оставили тялото на сина им, когато са бягали из-под обстрела с другите деца Айя, Назими, Рагад и Заид.

„Аз знам, че ако не бяхме оставили неговото тяло, то щяхме да загинем всички. Тялото на детето е лежало тук девет дни. Аз не можех да не мисля, как моето момченце винаги се страхуваше от тъмнината, можело е да го изядат кучетата, на него му е било студено. Аз едва немного си въздъхнах, когато се върнахме и го погребахме. Роднините не ми позволиха да погледна към неговите разложили се вече останки“.

Свидетелите на ужасите от войната в Хуза са оживели случайно. Обаче техните душевни рани остават изключително трудно излечими.
Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 1 Гласове: 0
Забавна американска пропаганда. Били в Афганистан, заради техен продукт наречен Ал Кайда, или в превод мрежата, за да се борили с нея, демек със самите себе си да се борят.

Значи. Ще похарчат над един трилион долара военни разходи, и ще отидат да оправят на хората живота, разрушавайки им го, и ще убеждават хората все още не превърнали се в овчи мозъци, че всичките тези разходи, ще са с чисто безкористна цел, и че няма да отнемат на хората богатствата им, като петрол, като уран, и останалата менделеева таблица в недрата на държавите като Афганистан, Ирак, за да си оправдаят прекалените си военни разходи, давайки на малцината си военни и политически командири в сянка, несметни богатства.

Добре че има овче стадо, за да им вярва на дивотиите им на американците.

По тази същата причина. И в Ивицата газа биват убивани жени, деца и възрастни хора, за да си рекламират след това американските убийци, че оръжията им са изпробвани в реални бойни действия, и ВПК да бележи като стреловидна спирала на горе, и да могат да присвоят не малкият шелф на природна газ в акваторията на Ивицата газа.

Тези пропагандни бабини деветини. Защо си мислят американците, че като им минават пред овчите мозъци, който са мнозинство в света за съжаление, че ще им минат и за пред останалите, все още останали трезвомислещи хора.
Категория: Политика
Прочетен: 160 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 14.09 21:14
Нека да бъдем все пак по-точни, относно названията, и да казваме истината с точните и термини.

Еврейска Държава, на Ирак и Леванта. Точно така трябва да звучи цялото название на (ИДИЛ) а именно ЕДИЛ.

Кого още заблуждават тези евреи-ционисти, че ИДИЛ е някаква сунитска организация, хвърляща обвинения срещу цяла една световна религия а не е тяхен пореден проект на смъртта.

Създават чудовища ЦРУ най-вече Мосад, след това увличат останалите УЖ да се борят срещу него. А накрая печеливши излизат единствено тези който ги карат заблудените им т.н. съюзници, да играят този, политическо-военен хазарт, в Близкият изток.
Категория: Други
Прочетен: 175 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 14.09 12:01
Група израелски командоси, отказват да воюват срещу палестинците

Като бройка, в сравнение с хилядите униформени убийци, тези 43-ма отказали са се от убийствата над палестински-семити, не са никакъв кой знае какъв сериозен процент, който да разтревожи ционистките убийци.

Но това е сигурен белег, че ционистката машина за убийства наречена IDF се рони от вътре.

А едно нещо вземе ли да се рони, значи живота му не е много дълъг, и пукнатините стават доста сериозни, а от там до рухването не е много дълго времето.
Просто пацифизма започва да набира скорост в ционисткото котило от змии, и това е добър белег. Трябва просто, вътрешни хора да свалят това уродливо чудовище Нетаняху, и не само него, но и всички подобно мислещи като него, за да се постигне така желаният мир в Палестина.

Просто хората си искат обратно земята, и тези са го осъзнали това, и по тази причина се бунтуват, усещайки неизменният край на ционисткият терор в Палестина, че с крайно насилие, нищо друго не се случва, освен ответен, още по-жесток отговор.

Хамас го доказаха, че на насилието се отговаря с контра-насилие. Както се казва, (Всяко едно действие, си има равно по-силата си противодействие) в случаят с петдесет дневната еврейска кланица в Ивицата газа, че има на действието ефективно противодействие.

И да ги неутрализират от Мосад, тези 43-ма бунтари и несъгласни с ционистките убийства, няма значение. Създадели се едно нещо, няма след това изкореняване. Те ще загинат! но други ще ги последват, още по смели и дръзки техни наследници.

И все пак е останал що годе здрав разум в някой от ционистките змии, и с времето ще надделее този здрав разум. И нека на такива, Всевишният да им помага, за да се осъзнаят напълно, и да отказват още по активно и упорито, да убиват палестинско-семитско население в Палестина Амин.
Категория: Политика
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 14.09 12:02
Защото сериозни специалисти като комунистическите "професори", непризнати от никого, такива като Божидар Димитров, и Георги Марков, все кадри на ДС, и точно те искат да променят за не знам си кой си път историята, оставяйки наркотикът им на расистите, да се захранват с историческите фалшификации, представям си каква каша ще настане в главите на децата.
Категория: История
Прочетен: 234 Коментари: 3 Гласове: 0


Войната свърши срещу Ивицата газа УЖ за сега. Но бойкота на израелски стоки, включително и на питието Coca Cola, и всички продукти свързани с нея си остава в пълна сила.

Войната свърши за сега в Газа, от страна на варварски израел.
Но бойкота на ционистки стоки, лично за мен си продължава с пълна сила. Така по този начин, показвам солидарност с народа на Палестина.

И нека да са живи и здрави
новородените 5300 палестински деца, и Allah да приеме на всичките загинали палестински-семити душите им в Дженнетта Амин.
Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.09 17:18


Битката при Манцикерт

Битката при Манцикерт е водена между силите на Византийската империя и на селджукските тюрки на 26 август 1071 г. близо до Манцикерт, Армения (дн. Маласгирт, Турция) във византийската тема Баспракания. Селджукските тюрки нанасят решително поражение на Византийската империя, и си проправят път за заселване в Анадола, а византийският василевс Роман IV Диоген е пленен и скоро след това детрониран.

През 1022 г. византийският император Василий II и арменският крал Йоан Сомбат III сключват договор, според който арменската столица Ани ще бъде присъединена към Византийската империя, ако Сомбат умре, без да остави преки наследници. След смъртта на Василий II през 1025 г. започва упадък на Византийската империя, явен най-вече при императорите Константин IX и Константин X. Когато Йоан Сомбат III умира през 1040 г., в страната се разразява гражданска война, в която надмощие взима племенникът на Йоан III Гаджик II, който се настанява в Ани. Константин IX подстрекава селджукските тюрки да нападнат арменската столица през 1044 г. и Гаджик II впоследствие е принуден да абдикира, за което е награден от византийците с титли и земи в Кападокия. Константин IX подписва примирие със селджукските тюрки, което обаче не продължава дълго.

През 1063 година идва на власт селджукският, тюркски султан, Алп Арслан и спряното през 1045 г. нахлуване в Армения е подновено. През 60-те години на 11 век Алп Арслан позволява на тюркските номади, както и на кюрдите да се заселват в Армения и Мала Азия. През 1064 година тюрките превземат арменската столица Ани, която е най-източната крепост от византийската защитна верига от градове: Карс, Ани, Манцикерт, Кхилат, Едеса и Антиохия. Византийската отбранителна стратегия предполага, че гарнизоните, разположени в крепостите по границата, ще могат да удържат противника достатъчно дълго време, за да пристигнат подкрепления от вътрешността. През 1067 г. пада цяла Армения, а след това и Цезарея. През 1068 г. умира Константин X, оставяйки съпругата си Евдокия Макремболитиса като регентка на сина им Михаил Дука. Евдокия се жени за Роман Диоген, византийски пълководец, произлизащ от кападокийско военно семейство. Той се намира в затвора с произнесена смъртна присъда поради участието му в бунт срещу Константин X. Евдокия вероятно го избира, защото той няма собствени поддръжници в Константинопол и следователно по-лесно може да го контролира. Роман се заклева да й служи и да защитава правата на законния наследник Михаил Дука. През 1068 г. Роман IV Диоген се възкачва на престола, но не се решава да убие членовете на семейство Дука, които представляват опасност за престола му, а само изпраща в изгнание Йоан Дука. След няколко бързи военни реформи Роман повежда експедиция срещу селджукските тюрки, при която завзема гр. Йерапол в Сирия. През 1069 г. води нов поход, този път в Армения, но не успява да увлече тюрките в решителна битка, което засилва настроенията срещу него в Константинопол и семейство Дука започват да заговорничат срещу него. През 1070 г. положението на Роман в Константинопол е толкова несигурно, че той е принуден да изпрати начело на нова експедиция срещу тюрките Мануил Комнин, брат на бъдещия император Алексий I Комнин. Мануил е победен и пленен, но убеждава тюрките да го освободят, за което василевсът ги награждава. През февруари 1071 г. Роман IV предлага на Алп Арслан подновяване на мирния договор между двете страни, на което Алп Арслан се съгласява, надявайки се да подсигури северния си фланг при евентуална война срещу Фатимидския халифат. Той вдига обсадата на Едеса (в Месопотамия) и се отправя вместо това срещу фатимидката крепост Халеп в Сирия.

Предложението на Роман обаче е подвеждащо: неговата цел е да смаже с военна сила тюрките, мислейки, че само по този начин може да премахне опасността, която тюркските номади представляват за Анадола. През пролетта на 1071 г. той повежда експедиция към на източния край на Анадола, където селджукските тюрки са завзели византийската крепост Манцикерт.

Византийската армия се състои от около 9000 войници от западните провинции и сходен брой от източните провинции; 500 франкски и нормандски наемници, водени от Русел де Бельол, булгари, руси, кумани, печенеги и узи; пехота под пълководството на управителя на Антиохия, арменци и част от варяжката гвардия, общо 60 000-70 000 войници. Качеството на византийските темни (провинциални) войски е понижено преди възкачването на Роман поради отклоняването на средства за набирането на наемници, за които се счита, че е по-малко вероятно да участват във вътрешни заговори и опити за преврат. Заедно с Роман IV е Андроник Дука, син на Йоан Дука, е поставен начело на ариергарда. Роман може би се е надявал, че може да използва Андроник като заложник в случай на бунт в Константинопол.

Докато императорът прекосява Босфора, на рамото му каца сив гълъб, което е сметнато за лоша поличба. Походът през Мала Азия е дълъг и труден и Роман не спечелва сърцата на войниците си, като взема със себе си керван с луксозни принадлежности, включително пълна аптека, тюркски бани и преносим параклис.
Голяма част от кервана на Роман изгаря, вероятно в резултат от саботаж, а някои от любимите му коне се втурват, горящи из лагера. Експедицията минава и покрай избелелите кости на войниците, загинали под предводителството на Мануил Комнин при предишния поход Експедицията спира за почивка при гр. Себастея на р. Халис и достига Теодосиопол (дн. Ерзурум, Турция) през юли 1071 г. Там някои от византийските пълководци предлагат продължаване на похода в селджукска територия, докато други като Никифор Бриений предлагат да се укрепи тамошната позиция и да се чака. Роман решава да навлезе в селджукска територия. Мислейки, че Алп Арслан е далече и може би въобще няма да се появи, Роман се насочва към езерото Ван, очаквайки бързо да превземе Манцикерт, както и близката крепост Кхилат по възможност. Алп Арслан обаче вече е в Армения с 30 000-на конница от Халеп, Мосул и другите си съюзници. Шпионите на Алп Арслан му докладват за местоположението на Роман, който обаче е в неведение за местоположението на врага си.

Роман нарежда на своя пълководец Йосиф Тарханейот да отведе част от византийската войска, печенегите и франките на Русел де Бельол към Кхилат, където да защитава подстъпа от юг, докато той с останалата част от войската се отправи към Манцикерт. Те разделят силите си наполовина, като всеки взема със себе си по ок. 30 000 души. След среща със силна селджукска част, която напредва от юг, Тарханейот своеволно се отправя към Константинопол, без да влезе в битка срещу селджукските тюрки.

Роман IV лесно превзема Манцикерт на 23 август, след като тюркският гарнизон се предава. На следващия ден части, събиращи припаси под водачеството на Бриений, се натъкват на тюркска конница и са принудени да отстъпят в Манцикерт. Арменският генерал Басилак е изпратен на помощ с не многобройна кавалерия, тъй като Роман не вярва това да е цялата тюркска войска.

Кавалерията е унищожена, а Басилак е пленен.

Роман строява войската си и изпраща лявото си крило под Бриений, който е почти обкръжен от бързо настъпващите турци и е принуден отново да отстъпи. Тюрките се скриват в близките хълмове през нощта, което прави византийско контранападение почти невъзможно. На 25 август някои от тюркските съюзници (узите) на Роман влизат в досег със тюркските си роднини и дезертират. Роман тогава отхвърля тюркското предложение за мир, тъй като е изпразнил хазната за събирането на армията си и знае, че трябва да се върне в Константинопол с победа. Василевсът се опитва да призове Тарханейот, който обаче не е в района. На 26 август византийската армия се строява в бойна формация и тръгва към тюркските позиции, като лявото крило е под пълководството на Бриений, дясното под Теодор Алят, а центърът - начело с императора. Андроник Дука е поставен начело на резерва. Той е добър пълководец, но враг на императора.

Тюрките се построяват в полумесечна формация на около четири км разстояние от византийците, а Алп Арслан наблюдава събитията от хълм на безопасно разстояние. Тежката византийска кавалерия препуска срещу тюркският център. Тюрките имат специални групи, които да вдигат шум, посредством дайрета, тъпани, рогове, дрънкала и чинели. С молитви към Allah тюркските конници започват да обстрелват византийците, а центърът на полумесечната формация започва да отстъпва. Византийците устояват на стрелковите атаки и до края на следобеда пленяват лагера на Алп Арслан.

Дясното и лявото крило обаче, където тюркските стрели нанасят най-големи поражения, почти се разкъсват на отделни части, когато се опитват да въвлекат тюрките в решително сражение, а тюркската конница просто избягва при решително предизвикателство – класическата тактика на степните народи “удряй и бягай“. Не успявайки да въвлече тюрките в решително сражение, Роман е принуден да заповяда отстъпление по залез слънце. Знамето на императора е обърнато по посока към византийския лагер, но на бойния фронт с дължина 7-8 км е трудно да се следват строеви команди и обръщането на знамето е изтълкувано като знак, че императорът е победен и бяга.

Византийците изпадат в объркване, Алп Арслан вижда възможността, появила се пред него, и заповядва общо нападение. Византийското дясно крило, съставено най-вече от арменци, е разгромено, а лявото крило устоява по-дълго, но и то е сполетяно от същата съдба. Андроник Дука, вместо да се притече на помощ на сънародниците си, се отправя към лагера на армията близо до Манцикерт. Остатъкът от византийския център, включително императорът и варяжката гвардия, членове на която преди няколко години са се били на страната на Харолд Годуинсън в битката при Хейстингс, са обкръжени от тюрките. Конят на Роман е убит, а императорът е ранен и пленен, първият случай в историята, когато е пленен жив византийски император.

След като поставя крака си на врата на Роман и го кара да целуне земята, Алп Арслан се отнася любезно към него. Роман е пленник на султана за една седмица, през която е уговорено предаването на Антиохия, Едеса, Йерапол и Манцикерт. Десетте милиона златни монети, искани от султана като откуп за василевса, се струват много на втория и султанът се съгласява първоначално да му бъдат платени 1.5 млн., а след това по 360 000 на година. Освен това една от дъщерите на Роман ще се омъжи за сина на султана. Султанът тогава дарява Роман и му дава ескорт от двама емири и сто мамелюци до Константинопол. Семейство Дука обаче са свалили Евдокия и са провъзгласили сина й Михаил VII Дука за император. Той обаче не е способен да управлява, въпреки че е на 20 години и властта всъщност се поема от Йоан Дука, който взема титлата цезар. Роман понася две военни поражения срещу Константин Дука и Андроник Дука и му е обещано да бъде пуснат да отиде в изгнание, но е пленен, ослепен и изпратен на заточение на остров Проти. Скоро след това умира от възпаление в резултат на жестокото му ослепяване.

Поражението при Манцикерт се счита за началото на упадъка на Византия, завършил с падането на Константинопол в ръцете на османските тюрки, през 1453 г. Поражението не представлява незабавно бедствие, но тюрките осъзнават, че хилядолетната Римска империя, както и те и византийците наричат Византия, не е непобедима. Гражданската война, в която изпада империята след Манцикерт, я дестабилизира и е трудно да се организира съпротива срещу тюркските миграции в Анадола, последвали битката.

През 1078 г. Никифор Ботаниат, управител на Анадолската тема, вдига бунт срещу василевса и поради липсата на достатъчно собствени войски се обръща към тюркският емир Сюлейман Ибн Куталамис, с чиято помощ се отправя към Константинопол. Никифор Бриений и Никофор Басилиак въстават на запад. Михаил Дука осъзнава безнадеждността на ситуацията, абдикира и се оттегля в манастир и Ботаниат е провъзгласен за император. Ботаниат изпраща Алексий Комнин с тюркска армия срещу Басилиак, но когато роднината му Никифор Мелисен също въстава, Алексий се отвръща от Ботаниат и сам узурпира трона през 1081 г. Опитът на Русел де Бельол да откъсне за себе си независимо кралство Галатия със своите 3000 франкски, нормански и германски рицари и неуспеха на Йоан Дука да го спре кара византийците да се обърнат към тюрките за помощ. Те се възползват от създадената възможност, предават Бельол на византийците и се установяват в Никея през 1077 г. Кръстоносното движение, което се заражда в резултат на поражението при Манцикерт, също допринася за падането на Византийската империя, след като през 1204 г. Четвъртият кръстоносен поход превзема и плячкосва Константинопол.

Категория: История
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 26.08 23:04
Събуди се памет тюркска, от сън много дълбок се събуди.
Братко, не се срамувай от произходът си тюркски, и не се гнуси, а се обърни към корени древни, и вземи от тях сила, и спри с тази заблуда, че си друг, а не тюрк.
Майка ни е една, а ние се делим на различни, срамота.
Моля се богу, да те вразуми, и да не се срамуваш от произхода си тюркски Амин.

Категория: Поезия
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 26.08 22:22

В живота ми минаха, и отминаха, две млади, и много красиви, поетични момичета. Но не съжалявам за това, а дори ги благославям, и се моля за тях, и за дъшите им, както на тях, така и на семействата им, близките им, мъжете им, децата им, и всичко свързано с тях.

Като едното от тях носеше, наистина романтичното име на Афродита.

Като тези две момичета тогава, който преминаха през живота ми като ураган и торнадо едновременно. И като всеки стандартен мъжага, би следвало тези жени да ги намразя, понеже са ми опустошили живота, и да започна да ги наричам, с всевъзможните обидни названия, за да си им отмъстя, така по този мачовски начин, че са ми отхвърлили чувствата ми тогава.

Но аз пък мисля да под ходя по следният, що годе елегантен начин.

Да не ги мразя, а да продължа да ги обичам, не зависимо че те самите не искаха тогава и да чуят за мен, искрено отвращавайки се от мен, и от външността ми дори.

И сега надали ще се сещат за мен тези две мои афродити, че надали съм и жив човек за тях. Може всичко друго и да е. Но мога да кажа, че благодарение на тези момичета, осъзнах много мои грешки, заблуди в който до преди тях съм живял, и съм вярвал фанатично, независимо че ме инквизираха и измъчваха тези мои заблуди, мислейки си че са мои мисли, а те са били чужди инсталационни програми за промиване на мозъци, и инсталация на вреден националистически софтуер, вграден вътре в мен.

С тяхната македонска враждебност, тогава успяха да ме откъснат от един продължаващ над 30 годишен тогава кошмар. Е! вярно е. Откъсването не беше никак лесно и безболезнено за мен тогава. Но беше много полезно и здравословно за мен. Благодарение на тяхната непреклонност в отношението им към мен, ми показаха пътя по който трябваше да тръгна, и не съжалявам за това отминало време, и несподелена моя любов към тях.

Изглежда че Allah ми ги беше изпратил тогава, с целта да ме върне в истината по този нежен, и елегантен начин, и съм му безкрайно благодарен на Всевишният, че ми ги изпрати тогава тях, а не някой дръвник, който да се чудя, какво да го правя. Да го сека ли?! да го цепя ли?! или да го изгоря в огъня на яростта и гневът ми тогава. Ярост и огън, който гореше и бушуваше с пълна сила, и рискуваше да изгори всеки и всичко, застанало пред мен, и очите ми.

Тогава просто мразех света, и исках да му отмъстя по-някакъв начин.

Най-в началото ги ненавиждах тези две момичета, дори и ги мразех в определени моменти. Но с разстоянието на времето, разбирам че е било добро за мен, и ги благославям сега, и им желая всичко което може да им се случи хубаво и добро, то непременно да им се случи, както на тях, така и на близките им, на семействата им, на мъжете им сега, и на децата им.

Защото те ми бяха спасителното въже тогава, спасително въже, хвърлени ми от Allah, с което успях да се измъкна от тресавището на национализма, и яростната ксенофобска омраза и расизъм изпитвани от мен тогава, както ме беше обладал този зъл демон на омразата, и слепият национализъм. Не винаги  несподелената любов носи негативни последствия. На мен ми донесе положителното нещо, да приема вярата в която сега вярвам. Отношението към света който до преди го отричах, и да ми преобърнат представите ми за добро и зло.

Не всички приемат че човек може и да се промени наистина. Да се откаже от свои стари навици и заблуди, и да приеме тези неща който до преди това ги е отричал, и подлагал на обидно отношение, и да се прероди в тях, и да заживее съвсем различен живот от предишният му.

Колкото си искат хората и да си мислят, че това което го правя сега, е с някаква си задна моя умисъл, да навредя на тези който до преди съм ги мразел. Нека да си ги мислят тези техни си мисли. Все пак данък обществено мнение не плащам, че да има за какво да се притеснявам.

Казвам си го. Това което направих на 14.01.2011-та година, може да се каже, че е едно от многото малко смислени неща, който съм могъл да направя през инак този мои, безсмислен ми живот, изпълнен с кошмари и въображаеми врагове, преследващи ме, на всяка една крачка.

За мен това което ми се случи. Си е лекарството, излекувало ме от стари мои болести на духа, и за това съм им безкрайно много благодарен, че тези две момичета тогава, а сега женени жени с деца, ми бяха лекарството с който оздравях.

Така че не се отчайвайте ако една жена ви отхвърли, или не ви обърне внимание. Значи Всевишният цели нещо добро за вас братя. Не всякога когато се загуби нещо, се губи завинаги. Като загубиш, не знаеш какво пък печелиш. А като спечелиш, пък не знаеш какво губиш. Може да не съм спечелил милиони, както всеки си мисли, че всичко се изравнява до финансови печалби, неща все с временен характер.

Аз мога да кажа, че спечелих нещо съвсем вечно и непреходно. А именно вярата ми в доброто, и вярата ми в живота, в която вяра бях буквално на края на пътя си. И с автобуса ми, си беше направо завършека на пътя ми. Но пак Allah тогава ми даде за не знам си кой си пореден път шанс, и мисля да не го губя повече този шанс, заради капризите и прищевките на разни съмнителни и не лице приятни хора, мислящи ми УЖ доброто. А искат да ме вкарат, пак в онзи ад, от който едва успях да се измъкна. За това не искам да си губя шанса за нищо на света Амин.

P.S - И все пак вярвам! че Всевишният все някой ден ще ни срещне, и ще ни събере на едно и също място с тези две мои съдбоносни момичета. Всеки променен по своят си специфичен начин. Но ще ни събере с тези две момичета тогава, а сега жени с мъже и деца. И ще ми даде възможността, за да им изкажа, искрените си благодарности към тях, все възможност, не дадена ми преди време, по-ред други причини.

Все пак неведоми са пътищата на Allah Амин.......

Категория: Лични дневници
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.08 23:24
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: atila
Категория: Политика
Прочетен: 484962
Постинги: 820
Коментари: 2122
Гласове: 1267
Архив
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031